Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
утаен
утаечен
утайвам
утайване
утайка
уталожа
уталожа се
уталожвам
уталожвам се
уталожване
уталожен
уталожено
уталоженост
утая
утая се
утаявам
утаявам се
утаяване
утвари
утвърдителен
утвърдително
утвърдя
утвърдявам
утвърдяване
утвърждавам
утвърждаване
утвърждение
утека
утепам
утепвам
утепване
утеха
утеша
утеша се
утешавам
утешавам се
утешаване
утешен
утешение
утешител
утешителен
утешителка
утешително
утешителност
утилитарен
утилитаризъм
утилитарист
утилитарност
утихвам
утихване
утихна
утолим
утоля
утолявам
утоляване
утопизъм
утопист
утопистка
утопичен
утопически
утопичност
утопия
уточнение
уточня
уточнявам
уточняване
утрайвам
утрайване
утрая
утре
утрен
утренна
утренник
утрепвам
утрепване
утрепя
утрешен
утрин
утринен
утро
утроба
утробен
утроен
утром
утроя
утроявам
утрояване
утрудвам
утрудване
утрудя
утърпя
утърпя се
утърпявам
утърпявам се
утърпяване

уталòжвам се, -аш се, несв.; уталòжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Успокоявам се, утихвам. След два часа кризата полека-лека се уталожи. Вазов. Войната се свършва, уталожват се духовете. П. П. Славейков. 2. За буря, вятър, дъжд и под. — стихвам, утихвам. Бурята се уталожи. Влайков. Понякога валеше дъжд, отначало с гръмотевица и вятър, после се уталожваше, над полето се носеха мъгли и дъждът валеше ситно и тихо. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.